Влад Цепеш - Дракула, воеводата на Влашко, е българин в брой 153

Влад Цепеш - Дракула, воеводата на Влашко, е българин
Категория: История

Това заявиха във Велико Търново известните професори Николай Овчаров и Пламен Павлов. Проф.Овчаров вече откри следи от обсадата на Дракула на средновековната крепост "Калето" в Свищов през 1461 г. Това го накарало да се зарови във влахо-български грамоти, за да покаже с факти, че Търновското царство и влашките воеводи са кръвно свързани.

Нещо повече - до края на XVII в. масово говоримият език за аристокрацията във Влахия е българският, сочат старинните документи, които учените цитираха.

"До XIII в. земите на север от Дунав са български. Управлявани са от български боляри - т.е. владетелите са българи по произход", обясни проф.Овчаров. Влашките и молдовските воеводи, които продължават битката срещу османците след падането на България, са издънки на българо-куманската династия Басараб. "Влад III Цепеш е внук на воеводата Мирчо Стари - съратникът на цар Иван Шишман. Те са най-

последователните борци срещу османското нашествие на Балканите. За разлика от останалите владетели, те никога не дават войска в Османската армия. Мирчо Стари дава този клон на династията, от която е Влад Цепеш", разказва Овчаров.

Според документи от XV-XVI век името на Дракула е Йоан Влад. "Нещо, което румънските историци абсолютно избягват. Йоан е българското царско име. Идва от Йоан Рилски - българският светец покровител. Българската държава не съществува, но традицията се продължава от влашките и молдовските воеводи", допълва археологът.

Дракула пък нямало нищо общо с вампирството и не означавало "дявол". "Дракула" идвало от това, че баща му Влад II членувал в Ордена на Дракона, създаден в началото на XV в. за борба срещу турците. "Цепеш" го нарекли завоевателите заради склонността му да набива на кол пленниците.

Според проф.Пламен Павлов прародител на Дракула е боляринът Басар, чийто гроб е в църквата "Св.40 мъченици".

Влад Цепеш управлявал 3 пъти от 1448 до 1476 г. -два пъти е свален, а накрая е убит при междуособици.

"Дракула има два похода на юг от Дунав. Първият е от 1458 г.Вторият е най-големият и за него научаваме от личното писмо на Влад до унгарския крал Матияш Корвин от 11 февруари 1462 г.

Използвайки това, че тая зима била особено студена и Дунав бил замръзнал, именно по тази причина той може да осъществи през зимата на 1461-1462 г. това голямо нападение, в което са превзети 17 града. В тази голяма акция, както той се хвали, сумата на убитите турци е 20884, като голяма  част от тях са били набити на кол. В Свищов са убити 410 завоеватели", разказва Овчаров.

Дракула пише писмото с надежда за помощ от унгарския владетел, но подкрепление не идва и през лятото на 1462 г. той прави самостоятелна кампания. Силите му не стигат и се налага да бяга в Унгария, където го обвиняват в измяна. Хвърлен е във Вишеград, където лежи 12 г.

Според проф. Пламен Павлов Дракула е запомнен с феноменалната си жестокост, която обаче има своите обяснения. "Той на 13 г. е пратен като заложник в султанския двор, заедно с брат си Радо. Има едно обяснение - че понеже бил много палав, непрекъснато го наказвали и дори се опитвали да го накарат да приеме исляма, но той не се е съгласил. Другото обяснение е, че Мехмед II - завоевателят на Константинопол, имал сексуални щения към по-малкия му брат, което го пише византийски историк. „Оттам той ги намразва и си отмъщава цяла живот”, допълва проф. Павлов.

Статията е прочетена 650 пъти
Назад към брой 153Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019