Неподозираните възможности в квантовото време в брой 150

Неподозираните възможности в квантовото време
Категория: Сърцето, душата

Апокалипсисът и скритото чудо на съзиданието в него се завръщат, за да актуализират по-доброто ни бъдеще

Физическият и енергийният аспект на нашето Аз сега се събират в една точка и можем всеки ден да правим скок, равен на един минал век

Затова е така важно, когато няма бариери за енергията на информацията, да сеем спокойствие, за да не жънем бури

И ние, и времето сме раздвоени, се казва в Теорията за разгъването на времето на френския учен-специалист по физика на флуидите Жан-Пиер Гарние Малет, публикувана в “La Vanguardia”, 2016 г. В нея той споделя, че я е доказал на ниво Вселена, Слънчева система и на ниво честици. Ние , казва Малет, сме комплекс от частици, които си имат двойници и те разширяват нашата личност. И това се гарантира от един универсален закон, според който съществуват две отделни времена в един и същ момент. Когато времето ни компресира, то ни притиска и раздвоява. Тогава енергийният ни двойник може да отговори на всеки един наш въпрос в неговото време, но и в момента на нашето питане. За неговата и нашата раздвоеност има и друга причина. Ако една частица се сблъска с непозната Вселена, то тя ще се върне обратно трансформирана и разбрала от какво е била привлечена към нея. А при раздвояването си, тя хем запазва паметта си, хем придобива и нов опит, нова памет.Това е другата причина за раздвояването.

Една двойна галактика пък създава усещане, че не се движи, защото и тя прави това движение на раздвояване на себе си във времето, но то е много по-забавено, в сравнение с нашето. В Слънчевата ситема времето тече малко по-бързо, докато бързо движещите се около ядрото частици създават ефект на твърдост, вместо на облак от частици. Но и то е от същия род, като в раздвоеното време. Затова на учените им е било трудно да намерят едно универсално време, валидно и за галактиките, и за частиците. Но пък точно това ни позволи да измерим реално скоростта на светлината, припомня физикът. Нейното уравнение паказа, че тя има мирис, избирателност. Доказа се, че нейната скорост е независима от скоростта на нейния наблюдател, както и от нейния източник, защото е скорост на раздвояването, чрез което много бързо се разнася информацията. Така Теорията доказа, че съществуват надсветлинни скорости. Няколко астрофизици доказаха, че скоростта на движение на информацията е безкрайна. Тя се редуцира и частиците получават информацията мигновено / т.н. intrincacion – усложняване, заплитане с другото наше Аз/.Така разгъването, раздвояването на всичко във времето става универсално. Свързва се началото с края. Това се доказва и с циклите на експлозиите на Слънцето.

Сега ние живеем в края на един цикъл на Разгъването на времето, съобщава Малет, започнал преди 25 920 г. Този цикъл има подобен на циклите на равноденствията механизъм. И това за първи път се доказа с перфектно точни изчисления. Този цикъл е 24 840 години и се равнява на 100 обиколки на Плутон около Слънцето. Намираме се и в един преход, равен на 1/12 част от това време – 1080 г. Числото 24 доминира в този преход. След като слънчевата експлозия на 31.03. 1989 г. разтрои северното полукълбо на Земята, сега живеем в един преход от 90 години, вътре в междинните цикли от 24 840 г. и 1080 г. Затова нашата Слънчева система сега е много разстроена, модифицира се и от планетоидите, които идват в нея. Но за това нищо не се говори в медиите. Само се казва, че индустрията води до глобално затопляне и промяна на климата. А, всъщност, никога досега слънчевите експлозии не са били толкова значими. Те модифицират и радиоактивността на планетата ни. Но вследствие на раздвоеното време и на идването на информационната енергия между раздвоените частици, се придобива едно ново съзнание. И тъй като енергията има маса, по уравнението на Айнщайн, то и информацията, като модифицирана енергия, има своя маса. Но понеже досега смятахме, че нашите мисли се транспортират чрез вълни, които нямат маса, ни бе много трудно да си обясним този процес.

Ние хората обменяме непрекъснато информация между безкрайно голямото и безкрайно малкото. Нашето време е с прекъсвания, а ние го възприемаме като непрекъснато. Информацията идва от забавеното време през времеви отвори чрез частици, за които не се изисква да имат маса. Затова и няма усещане за промяна. Но нашето оцеляване зависи точно от този инстинктивен  и интуитивен обмен на информация, между различните типове време. Когато се раздвоим, ставаме и частицата, и наблюдателя. Отивайки в забързаното, създаваме бъдещето на забавеното си време. Ако този процес се засили повече, става обмен между три вида време, идват отговори, които никога не са задавани.Така се обяснява паметта, дошла от бъдещето.Т.е. сегашното време фабрикува бъдещото време и бъдещото време е синтетично. Оцеляването ни се дължи точно на трите типа вселенско време, на смесените частици от миналото, настоящето и бъдещето. Ние също сме смес от тези частици на трите времена, но не го усещаме, поради бързото случване. И понеже не го усещаме като избор, го чувстваме като съдба. Но точно ние фабрикуваме нашата „съдба”. Нашият живот е живот на разгъването на времето. Древните цивилизации са го познавали, а древните азбуки са го демонстрирали. Но сега определяме това опростено като началото на края, като финал  на времената, но то не е край на света, а на един стар цикъл от 25 000 г., наричан Година на Платон. И в неговия финал се откриват останалите разгъващи се времена. Откриват се създадените от нас потенциали. Всичко, което сме запаметили. И ако те са опасни, могат да се спрат и да се измислят други. Всеки може да си избере потенциал и после да го актуализира. Но, вместо това, ние живеем в една въобразена от нас фабула. Всяко наше мислене създава  потенциал на бъдеще, затова е важно да мислим добри неща за него. Има един постоянен потенциал, в която и да е точка, а ние правим контакт с него в някоя от  тях. Винаги живеем това, което си въобразим.Т.е. можем да живеем по-добре, ако искаме, чрез един физически закон, който не се основава на никаква догма. Но тази истина не се осъществява само чрез наблюдение. Тялото ни е като всяка друга частица и то е едновременно и вълново, и корспускулярно. А енергийното ни тяло е двойник на физическото.  

За жалост, още не сме разбрали какво е животът, а ние сме много повече от нашето малко човешко мислене, е категоричен Малет. Но разгънатото време ще ни помогне да го разберем. И това ще стане не чрез проселитизъм, на него не са му нужни привърженици. Няма да стане и чрез налагане, а чрез нашия личен опит. После създадените от нас нови и добри мисли ще се съединят и предадат на другите. Така, по естествен път, ще се роди желанието да познаем това, което идва, но агресивно търсещият го ще се свърже с  потенциалите, създадени от агресивни хора. Това също е научен закон. И непознаването му вътрешно, а не защото не са ни го казали, води до много безполезни неща. Затова едни живеят добре, други зле, не че има добро и зло. Затова и ако практикуваната от нас техника го потвърди – ще има добри резултати. Предстои ни, обаче, да разберем, че потенциалите са за всички и каквото мислим, това преживяваме един ден. Затова е нужно да сеем спокойствие, за да не жънем бури. Да превърнем този закон в начин на живот. И особено сега, в края на един цикъл, трябва да сме още по-внимателни, защото сега няма бариери за енергията на информацията. И получаваме всичката информация, създадена през целия изминал цикъл. Срещаме се и с една сила, с която не сме се срещали от хилядолетия. На нея се дължи и огромния скок в технологиите през последните 20 години. Затова сега всеки ден правим един скок, равняващ се на един минал век. А това няма нищо общо дали човекът е интелигентен  и дали лесно открива скритата актуална информация. Някога това се е казвало на старогръцки Апо-калипсус – да откриеш скритото. И ние сега живеем в него. Нищо че с тази дума назовавахме един финал на времето, един  край на света. Но най-важното и правилното е да живеем добре.

 Според теорията на Малет, имаме два различни типа време, които съществуват едновременно. Една секунда в oсъзнатото от нас време e равна на милиарди секунди в неосъзнатото време. Но направеното от нас в неосъзнатото може да  премине  като готов опит в съзнаваното от нас време. Защото разполагаме с един мигновен синтетичен анализ, който се реализира в друго време, но без да имаме спомен за него. Всеки момент представлява нещо, което имаме и идва от едно друго време, за което нямаме усещане. Неосезаемото квантово време създава един бъдещ потенциал, запаметява се в него, след което се предава в реалното време и се реализира в него. Ние възприемаме времето като нещо непрекъснато, като нещо хомогенно. Но в образната диагностика на мозъка се вижда, че то се възприема като отделни картини, като поредица от отделни кадри. И между два момента винаги съществува едва доловим, незабележим миг. Както във филмите виждаме само 24 кадъра в секунда, а 25-ят не го виждаме, но го възприемаме подсъзнателно. В рекламата това се използва за успешно влияние върху нашето поведение, понеже подсъзнанието е достъпно за паметта ни.

В резултат на феномена - разгъване на времето - човекът живее едновременно в реалното време и в квантовото неосезаемо време, което има различни потенциални характеристики. То запаметява и изпраща информацията от нашето бъдеще обратно в нашето реално време това, което ние осъзнаваме в момента. Между нашето „аз” и другото ни „Аз” от квантовото време става обмен  на информация. Този обмен ни позволява да предвиждаме нещата в живота си чрез паметта, идеща от бъдещето ни. Във физиката това е наречено hiperincursión /свръх нашествие/ и е много добре установено понятие.

Ние също сме раздвоени, както частиците. Щом  имаме две разгънати частици, тогава и двете имат една и съща информация в един и същ миг, понеже енергийният обмен между тях използва скорости по-големи от скоростта на светлината. Принципът на близнаците на Paul Langevin  показа през 20-те години на 20-ти век, че  ако един от двама братя-близнаци пътува със скоростта на светлината, той ще старее по-бавно от своя брат-близнак, който е на Земята, защото за близнака-астронавт времето ще тече по-бавно, движейки се с бърза скорост. На Langevin отначало не са му вярвали. Но след 50 години, през 1970 г., благодарение на атомните часовници, е установено, че той е бил прав. Така че  един миг в неосезаемото време се равнява на много мигове в реалното време. Ако можем да пътуваме със скоростта на светлината, тогава една микросекунда за нас ще бъде равна на един земен ден. И когато се върнем, няма да знаем дали сме заминавали изобщо, тъй като сме пътували само една микросекунда.

Има и друго понятие, обяснява Малет, известно във физиката - дуалността на материята. Т.е. частицата е, както физическо тяло, така и вълнова енергия. Ние сме едновременно както тяло, така и енергия. Способни сме да намираме информация със  скоростта на разпостранение на тази енергия. Съществува един вид парадокс. По време на дълбок сън има максимална мозъчна дейност, защото тогава има обмен на енергия между физичния и енергийния аспект на тялото. Чрез него можем да определим бъдещето, създадено от нас през изминалия ден. Ние създаваме сами следващия ден, като трансформираме паметта на енергийния аспект на тялото, който пребивава в неосъзнаваното от нас разгънато време.

Обменът на информация се осъществява чрез водата в организма, припомня Малет, защото тя съхранява и възстановява информацията. Този постоянен обмен създава инстинкта за оцеляване и интуицията. Правим го посредством нашето мислене. Затова: „Не мислете за други хора нещо, което не бихте искали те да мислят за вас.“ Това не е философски или морален закон, това е физичен закон. Но как можем да го постигнем, след като през деня много трудно се контролира мисълта? Затова пък няколко минути, точно преди да заспим, ще  са напълно достатъчни, за да поставим контрол върху мислите си, като се свържем с енергийната си част, с нашия енергиен двойник. От него можем да поискаме разрешение на проблемите си. И да предоставим напълно юздите на съзнанието си в ръцете на нашия енергиен аспект. Нощите са за това, не само да изтриваме нежелания потенциал, а най-вече да насочим мислите си правилно за следващия ден.

Ние имаме много добре построено тяло, казва Малет, то позволява да се проектираме в бъдещето, да го погледнем оттам, да го поправим и да се завърнем обратно в настоящето, за да го преживеем. И това става през нощта, когато имаме способността да го организираме, след като сме го изградили през изминалия ден. А така също можем да видим предстоящи  опасности с интуицията си и да ги изтрием, преди да са се случили.

Но, за да стигнем до там, първо трябва да усвоим някои от ключовите разбирания за прилагането на Теорията на Разгърнатото на време, като тези:

-  Ние всички имаме двойници. И обменът на информация с тях не е магия, нито е опасен. Просто трябва да очакваме с вяра резултатите от своите мислени творения за нас самите и за баланса на планетата.

- Нашият двойник не е астралното или етерното тяло. Той е нашият „Аз“, но в друго измерение.

- Всичко се случва във вечното сега. Чрез него трите реалности на нашето Аз - минало, настояще и бъдеще, са напълно достъпни.

- Информацията от нашите двойници идва през процепи между различните времена. Те са незабележими  ускорители на времето и информацията, преминаващи през тях, за да стигнат до нашето съзнание.

- Нашият двойник - това сме  ние самите в друг аспект. Един аз, който не осъзнаваме и който пътува в различни времена на нашето собствено разгъване и ни води по правилния път.

- Една променена мисъл в дадена секунда може  да създаде голям потенциал в ускореното неосъзнато време. А синтезирана, тя мигновено се връща обратно в нашето време и довежда до светкавична промяна на дадена форма.

- Чрез бързите сондажи между бъдеще и настояще нашият двойник ни разкрива целта на нашия живот и баланса, с който можем да живеем напълно удовлетворени.

- Достигайки и предавайки ни необходимата за нас информация, нашите двойници са в наша услуга, учат ни да изберем най-доброто в наша полза и в полза на нашата планета. Затова трябва да им благодарим и да им се доверяваме, че ще го направят.

- Точно преди заспиване можем да се свържем с нашия двойник, излагайки проблемите си, молейки го да намери най-добрия вариант за решението им в бъдещето. Пък и всички наши клетки се подчиняват на волята на този друг Аз, който сме, всъщност, самите ние. Той очаква нашата готовност да дойде на посещение и да превърне връзката ни с него  в един здрав автоматизъм. Тя,  обаче, изключва оплаквания, съжаления, защото  те веднага създават в бъдещето сходен потенциал.

- Нужно е и да имаме  към енергийния ни двойник правилно отношение – благодарност,  увереност и сигурност  във възможностите му, пълна липса на тревога, но и чисти мисли. Да не мислим за другите това, което не бихме искали те да мислят за нас. Както и да бъдем нащрек за изпращаните ни в ежедневието знаци под формата на незабавни предположения, съвети, прозрения, интуитивни предчувствия.

- Законът за времената е прост: ”Ако никой на земята не мисли за убиване, няма да има никакво бъдеще с потенциални убийства и актуализацията на убийството би била невъзможна». Т.е. всичко зависи от нашия начин на живот и от мислите ни, защото чрез тях се създават нашите бъдещи възможности. Зависи също и от досегашния ни 25 00 - годишен опит.

- Разгъването на времето има цикличен характер, като един цикъл трае 25 920 г. Ние можем да използваме опита на енергийната си същност,  натрупан за целия този период, но най-вече в края на всеки цикъл, когато физическият и енергийният аспект на нашето Аз се събират в една точка. Този цикъл се затвори на 21.12.2012г.

- Единствената трудност  идва от начина ни на мислене, от липсата на навик да подреждаме  мисловно бъдещето си. Но Теорията за разгръщането на времето ще ни научи и на това.

- Не трябва и да се фокусираме много върху бъдещите си проблеми, така губим енергия, а вместо това, да се стремим да привличаме чрез съня си ползотворни решения и възможно най-доброто бъдеще.

- Последната ни мисъл преди заспиване да бъде към двойника ни с молба да ни изпрати цялата възможна информация от бъдещето и да се доверим на неговата воля, така процесът се опростява и се стига най-бързо до най-добрите решения.

- Физическото ни тяло служи като трамплин към бъдещето. И то трябва да се изгради в съответствие със съветите на нашите двойници, пътуващи в забавеното време. А така и Апокалипсисът ще се завърне и отново ще намери своя етимологичен смисъл на скритото чудо на съзиданието. И ще актуализира по-доброто бъдеще на планетата ни.

Статията е прочетена 707 пъти
Назад към брой 150Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019