Спиралата на светлината в брой 149

Спиралата на светлината
Категория: Сърцето, душата

Универсалното знание не е лична собственост. То не е на Хермес, не е на Орфей, на Буда, Кришна, Платон, на Иисус Христос, на есеите, на манихеите, богомилите, катарите. То не е на илюминатите, масоните, розенкройцерите, суфите, теософите и антропософите, не е на американското, германското, холандското и никое друго правителство. Универсалното знание не е собственост на планетата Земя, на Орион, на Венера, на Сириус А или Сириус Б. Универсалното знание не е собственост на никоя звездна система, на никоя галактика или вселена. Защото Универсалното знание е собственост на всяка една клетка, на всяка молекула, атом, протон, електрон - до най-малката частица на Сътворението. То се изразява с всяка вибрация и е нейната същина. То е нейната идея и проявление, нейната вътрешна светлина.    

Всяко тяло – от най-малкото до най-голямото, е изградено от светлина, но тя е заключена от вътре в сърцевината на материалната му крепост. Всяко тяло, и най-твърдото, един ден ще се превърне в слънце, в тяло от светлина, когато тя се пробуди и превземе отвътре крепостта. Светлината е знание, макар че човек в своята суета твърди обратното, че знанието е светлина, визирайки себе си за източник на знанието.

Слънцето преработва Универсалното знание и под формата на фотони го излъчва непрестанно. Фотоните са азбуката на Словото. Словото е Мъдрост, а Мъдростта - осъзната Светлина. Думите са физическото тяло на Словото. Те са крепостта на Словото. Разликата между думи и Слово е такава, каквато между материя и светлина. Геният – поетът, композиторът, художникът е този,  който потопил писеца си в лъчите на Слънцето, подрежда светлинните импулси в чертички, лулички, цветове, звуци, и така материализира уловените вибрации. Слънцето е посредник между Галактиката и Земята. Геният е посредник между Слънцето и човечеството.

Затова Универсалното знание принадлежи на всички същества в Мирозданието. Само диалектичните закони на цивилизации, тръгнали по неестествен и антибожествен път, допускат онова, което принадлежи на всички, да се ползва от отделни хора, групи или държави, присвоявайки го насила или чрез измислени от самите тях прегради.

Пренебрегвано, преследвано и изкривявано от хората, Универсалното знание не може да бъде омърсено, защото то притежава универсални способности да се самопречиства.

Универсалното знание е Гносис, но Гносисът е Универсално знание плюс още нещо. И това нещо е всичко, което от всичкото прави Едно. А Едното прави Абсолюта в пълния, неизмеримо по-голям смисъл, който ограничената наша човешка представа за безкрайност, може да осъзнае. Това нещо, голямо колкото самия Гносис, е Любовта. Не земната любов - първа или последна, малка или голяма, тиха или страстна, и която по неведоми пътища накрая неизменно се превръща в антилюбов - в най-добрия случай в досада или примирение. А любовта с голяма „Л”, за която ни говори Христос и която нашите нормални човешки вибрации не могат да издържат и за да я осезае, човек трябва да закичи една роза на сърцето си и да тръгне на Път, следвайки вътрешния си глас. И както Малечко-Палечко в приказката на Шарл Перо търси белите камъчета, за да го върнат в бащиния му дом, така и човек събира вибрацийка по вибрацийка, за да стигне Дома на Отца. Дома, който преди хиляди години е напуснал и задълго забравил. Този път е спиралата на Светлината, по която сме се спуснали преди хилядолетия и която отново трябва да изкачим. Обратният Път към Дома, е най-невероятното приключение, защото сам по себе си, той е Божия благодат и всеки човек ще го изживее по свой уникален начин.

Статията е прочетена 578 пъти
Назад към брой 149Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019