В благовремието на Светлината в брой 147

В благовремието на Светлината
Категория: Сърцето, душата

«А Исус отново се обърна към тях с думите: «Аз съм светлината на света. Който ме следва, изобщо няма да ходи в тъмнина, но ще притежава светлината на живота.» (Йоан 7:12).

Изминаха малко повече от 2000 години, откакто роди се Светлината на света и оттогава до днес тъмнината все не можеше да я обхване/ Йоан 1:4,5/. И тази Светлина беше, е и ще бъде достъпна за всички живи същества, въпреки че някои още предпочитат да живеят без нея на тъмно. Тази Светлина изобщо не е застрашена от изгасване, но предпочита светът, който е създала, да се разширява и обновява чрез нея.

А ние, хората, като деца на Светлината, които сме отломъци, късчета светлина, притежаващи всички нейни свойства, също можем да светим, но засега сме само една забавена светлина, която повече отразява, отколкото осветява, повече получава, отколкото дава. И това ще бъде така, докато овладеем великия принцип:”Давайте, и ще ви се дава, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва./ Лука :6:38/.

Защото само така се става част от Целостта. Само така намираш Бога в себе си и в ближния и можеш да ги  дариш с любовно служение. Само така, отъждествявайки се с Божия Дух в себе си, постигаш мир, покой и пълнота в живота си. Непрекъснато се раззленяваш, регенерираш и адорираш, молителстваш пред Вечната Любов, служиш й всеотдайно и безусловно, докато ти самият станеш любов, достигайки плода от Дървото на Живота със светлината и уханието на любовта.

    * * *

Душата ми Те моли, о, Боже,
за присъщата Ти милост, вездесъща,
за най-сияйното, ефирно и флуидно
сливане със Светлината Ти присъща.
Ще го разпозная по това,
че благодатта ме връхлита,
че сетивата нямат охота,
че егото себе си помита,
че очакването става вечност,
а дълговремието – само миг.
Отвъд мига – благовремие.
Душата ми Те моли...
О, Боже...

Статията е прочетена 611 пъти
Назад към брой 147Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019