4 дни семейство Косьо и Асенка Любенови споделяха своя богат опит в енергийното, билковото лечение и в лечебното хранене в лични общувания с миналите през тях и през Панаира на българските производители кърджалийци. А на петия ден го направиха и с една голяма група хора в „НЧ „Обединение 1913”. На пръв поглед беше среща като всяка друга, продължила няколко часа, но това че на участниците в нея не им се тръгваше и доста след нейния край, подсказа на всички, че са срещнали едно съвсем различно, радостно и любвеобилно отношение към така голямата и необхватна за кратко време тема за здравето.
Отдавна бях чувала много суперлативи за този вървящ в една посока семеен тандем, отдаден изцяло на служението на най-хуманната цел в името на смисленото ни човешко пребиваване тук на земята. Та, така и аз, като другите, ги слушах, гледах... Косьо – вглъбеният навътре и открил там голямото в малкото и Ася – задъхано извела навън вътрешния си копнеж, за да събере още поводи за радост чрез отдаване и служение на другите. Попивах поднесеното от тях с любов, ведрост, естественост, духовитост и съричастие духовно познание – в по-голямата си част познато, но нали то венаги е било едно и също, а само достигано и предавано с различно отношение към него. А тяхното наистина беше такова, защото те бяха по свой начин в съгласие с потока на живота, който обтича всеки и всичко със своята наслада от движението, от промяната. С потока, изчистващ негативните наноси и донасящ покоя на единството с Целостта.
Косьо и Ася показаха, че духовното познание може да се предаде живо, задушевно, с признаването, че колкото и да го овладяваш, винаги ще остава нещо недостигнато и ненаучено. Защото то е толкова необхватно, колкото са и хората, тръгнали към него - всеки по своя път и със своите нагласи за възприемане. Показаха също, че в този индивидуален път се крие смисъла на живота, че, търсейки точно него, стигаш до до възприемане на случващото ти се като напълно закономерно, нужно и носещо най-добрите уроци за теб. И че точно твоят път, рано или късно, ще ти донесе мир със себе си и с другите, приемане, разбиране, все неща, водещи те до встъпването в полето на здравето.
Затова, обобщи Косьо, най-добрата нагласа за природосъобразно живеене се създава не чрез сухия разум, а чрез емоцията, чрез чувството на обич, на благодарност, на вяра... С чувството за достойно и радостно преживяване на най-ценния ти дар – Животът. Непобедимият. Вечно цъфтящият и неизбежният. Стига да го усетиш как тече през теб като разумна част от вечно обновяващата се космическа енергия и да можеш да повярваш, че всяка болка отболява, че всяка рана може да разцъфти в сияние, като я запълваш със светлината на душата си. И като непрекъснато разтваряш в нея страховете си, гордостта си, вината, гнева си... Дотогава, докато напълно се слеят с твоята светлинна същност.
Докато разбереш, че всички други средства, практики, медитации, визуализации, мантри са само временно придружаващи и ускоряващи начини за израстването, за готовността на тази ти Същност да се лекува сама. Да стигнеш до методите на Природата, в които всеки миг живот е единство и хармония с Вселената и нейния Създател.
Лияна Фероли