Димитър и Константин, по-известни като Братя Миладинови, са родени в град Струга в семейството на Христо и Султана Миладинови. Родителите им имат общо 8 деца – шест сина и две дъщери. Баща им се занимава с грънчарство, а майка им още от най-крехка детска възраст, чрез песните, които пее, възпитава у децата си усет и любов към красотата и хармонията на народната песен.
Димитър Миладинов в 1810 г., а Константин - 20 години по-късно, през 1830-а. И двамата умират в една и съща година, 1862-ра. Тогава Димитър е на 52, а Константин на 32. Димитър се образова в Охрид и Янина и става учител. Преподава във всички по-големи македонски градове - Охрид, Струга, Кукуш, Прилеп. Известен е като първия възрожденец, който започва борба срещу денационализацията, водена от фанариотите, и успява да въведе българския език в училищата и църквата. Дописник е в "Цариградски вестник" и т.н. Фанариотите следят всяка негова стъпка и като се убеждават, че няма да прекършат борческия му дух, пускат в ход клеветите пред Високата порта и подкупите. Константин пък завършва гимназия в Атина, известно време учителства и заминава да следва във филологическия факултет в Москва. Състуденти са му Любен Каравелов и Райко Жинзифов. Оттам праща дописки за "Българска книжници" и "Дунавски лебед", пише носталгични стихове за своята родна Македония.
В това време Димитър обикаля села и градчета и събира български народни песни. Константин пък безрезултатно се опитва да ги издаде в Русия. В Загреб обаче среща хърватския епископ Й. Щросмайер. Той го поощрява и му предлага материална подкрепа. Така благодарение на католическия духовник там са отпечатани "Български народни песни", и то на български език. Радостта на Константин обаче е помрачена от вестта за арестуването на брат му Димитър и той вместо за Струга тръгва към затвора в Цариград да го търси. Там разкриват самоличността му и го затварят. Константин умира на 7 януари 1862 г., а Димитър - 4 дни по-късно. Каква е причината за тяхната смърт и къде са гробовете им не се знае. "Дирила ги е и баба ни, и братовчедите, никой не може да ги намери - те са безкръстни. Някои казват, че се заразили от коремен тиф, други твърдят, че са били отровени. Вазов потвърждава това в своето стихотворение за братята от Струга в "Епопея на забравените", обясняват потомците. Всъщност оригиналното издание на "Български народни песни" от 1861 г. се пази в техен роднина. Братя Алексиеви притежават второто, от 1891 г., издадено от съпругата на Димитър Миладинов, Митра, в печатницата на Либералний клуб в София. След трагедията тя се преместила в столицата, живяла е в Новоселци, сега Елин Пелин, и там е починала. Митра произхожда от друг голям македонски род - Матови. Още през 1962 г. руският консул в Цариград, граф Игнатиев, по поръка на руското правителство се заинтересува от съдбата на осиротялото семейство на Димитър Миладинов в Струга. Успява да го открие най-вероятно чрез връзките и приятелите на Константин, който така и остава ерген. Изпраща консула Хитров да отиде в Струга и да вземе едно от децата, за да се изучи. Димитър имал шест деца - всичките момичета и само едно момче. Хитров поискал него, но майката Митра отказва да пусне единствения си син. Той остава, за да продължи грънчарския занаят. Предпоследната от щерките - Царевна, била много будна. Още приживе баща й я карал да чете в църквата на български, а не на гръцки. Хитров присъства на службата, харесва малката Царевна и я отвежда със себе си.
Людмила Първанова, paper.standartnews.com/archive