Единственият спасителен път минава през сърцето
Зачестилите днес бедствия, аномалии и катаклизми във всички краища на света са сигурен знак, че хармонията на вибрациите е вече сериозно нарушена. Горещи и студени вълни разтърсват планетата. Основите на планетарното равновесие се рушат. Затова е необходима особена находчивост и присъствие на духа, за да може да се излезе успешно от това положение. Духовното съзнание трябва да бъде подготвено за опознаването на огнените знаци и за голямата промяна, която предстои. В противен случай ще се сбъдне предсказаната още преди 2 хиляди години огнена гибел и планетата ще се превърне в барутен погреб. Един от знаците за това време е все по-настойчивата власт на Златото, което говори за идването на неговия антипод – Огъня. Дори по-чувствителните и свръхсетивни хора чуват неговите приближаващи се стъпки.
Небивалите жеги са преди всичко все по-сгъстяващ се над планетата химизъм, предвещаващ Огнената епоха. Злобата, отрицанието и неверието още повече кондензират този процес. Хората размишляват върху множество безполезни неща, но не и за космичността на своята вътрешна лаборатория и за контрола си над нея. Не и за отговорността си пред своите светлинни излъчвания, адекватни и съответстващи на техните мисли.
Но ако побързат да мислят ясно, с нарастващ сърцат устрем към и за добро, това засилва прекрасната, пречистваща пространството светлина, която събужда радостни усмивки в Тънкия Свят. Докато излъчванията от лъкатушните мисли на насилие, съмнение, мъст, озлобление допълнително утежняват вибрационния дисбаланс. А и изпращащите подобни негативизми би трябвало да очакват ответния удар, който се гради на базата на неумолимото правило: каквото даваш, това получаваш.
Тези хора, обаче, които са възпитавали в себе си умения на възторг, възхита и въодушевление, великодушие и увереност, че отдават сърцата си на Великото Огнено Служение, успяват да разпалят вътрешния си огън, наречен Радж-Агни, или т.н ентусиазъм, който със своята сребърна светлина пречиства цялото околно пространство.
Сега планетата се убива най-вече от ниските, плътни слоеве над нея, които са затъмнени и утежнени от липсата на Благодатта, на Materia Lucida. Тази, която не може да излезе навън, защото се е самоограничила в мътното вещество на нервите ни и се е размътила, защото мисловните отрови са преградили пътя за нейното огнено вещество. А подобно осакатяване на финото тяло си е много страшна болест – липсата на огнена самозащита. Особено ако са премахнати някои от органите, като апендикса и далака, които са свързани с усвояването на психичните елементи от храната и въздуха. Но това заболяване, причиняващо и всички останали, може да се лекува чрез внушение, подпомагащо частите на финото тяло да заемат необходимото положение и чрез изтънчване на съзнанието. Мислената връзка с него може да задейства огнената самозащита, която предпазва физическото тяло и от всевъзможни зарази.
Затова пък ураганът не се заражда там, където вее, където кипи духовна битка. За жалост, обаче, справедливостта е възможна едва след опознаването на истинските подбуди и на сътресенията. Едва тогава човечеството тръгва по пътя на сътрудничеството.
А това време вече е дошло. Най-сетне светът се убеждава, че може да оцелее само ако обедини усилията си. И когато успее да намери общото в живота, а не различното. И то с очите на сърцето си. Защотосъединяването е най-спасителното завоеваниеи особено това с Космоса и неговите закони. Приемайки в съзнанието си неговата Безпределност, ние завоюваме и правото си на безсмъртие. Безстрашието ни пред края, който е само ново начало, насочва духа ни към космическата неограниченост, която е такава, защото приема всичко и всеки. Ние можем да правим същото, ако разпалим своите вътрешни огньове. Ако вложим във всяко свое действие творческата игра на космическия огън. И тогава, както ни учи древната Агни-йога, безпощадната орис ще се превърне в зов за космичен живот. Но трябва да бъдем като насочени към небето стрели върху огнена тетива и с мисъл да извлечем духовното вещество от всеки земен предмет. И да вярваме, че Великият огън, Първичната сътворителна субстанция, и Неговата Светлина имат притегателна сила и че пристъпилият в нейното лоно не ще отстъпи. Че, осъзнавайки нейната мощ и красота, можем да попаднем в тези притегателни вълни и да запазим в ума и сърцето си основния източник на вдъхновение – а именно общополезния, безпристрастен и честен труд.
Разкриващото ни се сега огнено съзнание ще ни подскаже изтънчения и хармоничен ритъм на сътрудничеството, който ще ни води по единствения верен път напред към Огнения свят. И то в предвидените срокове без ненужни закъснения. Тогава и най-страшната вълна в океана на Мирозданието може само да ни издигне. Точно такава вълна се задава сега, нейният шум се приближава не с дни, а с часове. Но ако искаме да ни има и след това, ако си позволим да пристъпим към Огнените Врати, трябва да бързаме. И то така, че до есента на трите порти (11.11.2011) да имаме напълно трансформирани тела, за да можем да предприемем това предизвикателство. Бързането ни, както ни съветва Агни-Йога, трябва да наподобява стъпките на Великана от уйгурската легенда, който, за да съкрати пътя до разкъсалия веригите Дракон, трябвало да стъпва от планина на планина, от връх на връх, за да не закъснее да се справи с бедата. А освен победата над Черния дракон, така Великанът имал и по-голям шанс да срещне и да живее с подобните на него. В това се състои ишансът на обединените сърца.Но те не са един механичен сбор, а колективна и съзнателна общност, ненасилствена йерархия и свободно сътрудничество. Именно това състояние, като сърдечен закон на единението води към разцвет и радостната тържественост на победата. Затова единственият спасителен път минава през сърцето. А цялата човешка история е само едно утвърждаване на закона на сърцето, към който хората се завръщат периодично.
Сега именно настъпва това време за достъп до Йерархията и Тънкия свят с помощта на сърцето и неговия свещен огнено-тържествен трепет, защото сменящият се ритъм радва отвореното сърце. Единствено то знае пътя на трансмутацията, защото връзката му с космическия пулс е очевидна. Неговата същност е същата като тази на Вселенското сърце – несменяема. Затова в него е нашата вечност, но и нашата отговорност.
Сърцата ни знаят отдавна, че това време ще дойде и се подготвят за своето огнено кръщение, за усъвършенстването на нашето съзнание, което, след като си възвърне своя най-фин химизъм и огненото си дихание, ще бъде готово да се яви пред Огнената Истина и да съдейства за нейното пълно възтържествуване.