Черноморската цивилизация - част 6 в брой 133

Черноморската цивилизация - част 6
Категория: История

Черноморската цивилизация, варненския некропол - част 5

Широко тиражирана е информацията за неговите многобройни връзки и деца сред които най-известна е Лукреция Боржия, но почти непознат е фактът, че Александър VI се е обучавал в Университета в гр. Болоня, основан от тайнствен благодетел, наречен Булгарино Булгарини. Гербът му, е със сходни символи с този на предшестващия го Калист III, но тук  броят на пламъците е седем – сакрално число при древните българи.

9. Реймското евангелие

Коронацията на франкските и на френските крале се е извършвала с българско евангелие, т. н. „Реймско евангелие“.

Франкската империя (на лат.: „Imperium Francorum“), Франкия, Франкско кралство (на лат. „Regnum Francorum“, „Кралство на франките“) представлява територия, населена и управлявана от франките III в. от X в. Първите сведения за франките се отнасят към III  в. Около 358 г. вече съществуват два франкски военноплеменни съюза: на рипуарските и салическите франки. През 30-те години на IV в, салическите франки, използвайки затрудненията в империята, увеличават територията си до р.Сома. Чрез военните кампании на Карл Мартел, Пипин III, Карл Велики и

неговите наследници експанзията на Франкската империя продължава до началото на IX в.

Парижката катедрала или Парижката Света Богородица, наричана още „Нотърдам дьо Пари“ (на френски: „Notre-Dame de Paris“) е католическа катедрала в Париж, в която се коронясват френските крале. Тя е точно копие на Реймската. В основите и на двете катедрали има останки от древни християнски храмове, които са еднакви с тези, открити в основите на царската църква в Плиска и в основите на Златната църква в Преслав! При франките се наблюдава следването на традициите, които са установени при древните българи. С промяната на ритуала на християнското богослужение и с разпадането на държавното обединение се сменят и столиците.

 Реймското евангелие е древнобългарски религиозен пергаментен ръкопис. Състои се от две части, 32 страници от която са изписани на кирилица, а останалите 62 – на глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния църковен обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред. Реймското евангелие е безспорно доказателство, че и православието, и католицизмът са се оформили като религиозни системи на базата на първата институционализирана форма на християнството, която е създадена преди тях, и тя е българска по произход! Предполага се, че вътре имало и частичка от Светия кръст.  Френските свещенослужители твърдели, че Реймското евангелие е написано на свещен език. Може би дори на „езика на Бога“. Става въпрос за чист старобългарски език. За кирилския текст от евангелието това е неопровержим факт, а за този, написан на глаголица, все още се дискутира в научните среди. Текстът на глаголица най-вероятно е преписан от по-стар български оригинал. Васил Априлов (Vasil Aprilov) посочва, че Реймското евангелие е българско. Стилиян Чилингиров (Stilian Chilingirov) и редица други автори подтвържадават този факт. Реймското евангелие е безспорно доказателство за ролята на българската средновековна държава и на българската култура за развитието на цивилизована Европа.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Земята е чудо, а животът - загадка са казали древните философи. Непознаването на истинските исторически събития, явления и факти води до изменения на културономичното пространство и на културономичното време, а това, от своя страна, до нарушаване на културната памет, на идентичността и на социокултурното поведение. Ето защо, социализацията на паметниците на културата и историята, на природонаучните и природно-историческите паметници, изучаването на тяхната първична форма, автентичното им представяне все повече ще играят определяща роля за поддържането на културното самоопределение и на общностното самосъзнание, за устойчивото развитие на обществата и държавите. Особено важно е това за съвременните нации, които се развиват в условията на глобализация и на информационно общество.Унищожаването на културните ценности вследствие на терористични, военни и вандалски действия е пагубно за цялото човечество. Особено по отношение на културноисторическото наследство на такива древни държави като България. Българското културноисторическо наследство е базов фактор за устойчивото развитие не само на българското общество, държава и нация, а и на цялото човечество! Днес, повече от всякога, са нужни обединените усилия на всички нации и държави, за да се спре разрушаването на културноисторическото наследство на територии, където са се появили първите модели и форми на цивилизационно развитие. Културономичният подход утвърждава концепцията за единството на цивилизационния процес и за базовата роля на културното наследство за устойчивото развитие на съвременната цивилизация.

Прилагането на културономичния подход ни дава възможност не само да разберем, но и да осъзнаем, че основите на човешката цивилизация са положени от етносоциални общности, създали се на историко-етногеографски области и в историко-етнокултурни райони, които са свързани пряко с формирането на българската народност (а по-късно и на българската нация), на българското общество, на българската държава.

България е единствената държава в Европа, която през своята хилядолетна история никога не е променяла своето национално и държавно наименование. 

Потвърждават се научните заключения на такива изтъкнати учени, като проф. Александър Бурмов (Alexander Burmov), който смята, че „българите” са историческа категория етнична общност, възникнала в резултат на многовековно развитие. На територията на нашата страна се е зародила човешката цивилизация и българите са нейни преки наследници. Наследството на българите в наши дни се предава чрез генетичния код, който носим. Той е наистина уникален, свързан е с мисията ни и с това, че българите наистина сме богоизбрани! Мисията на българите е непрекъснато да поддържат жива връзката на Висшия Божествен Дух със земната реалност: връзката „Човек – Бог“. Ние, българите, сме първите, които създават учения за непрекъснатия синхрон между Човек и Бог, който трябва да съществува, за да има хармония. Още от преди Орфей е било разпространявано знанието, че онзи, който разбере истината за това, че хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора, ще разбере истината не само за себе си, но и за целия свят!

Въпреки наличието на вековни периоди на чужда власт в българската държавна история,  традицията е толкова силна, толкова е устойчива, че в българския устен ( най-вече песнен) фолклор за Орфей са запазени чак до края на XIX в.! Такава е дълбочината на българската етнокултурна памет. Основен носител на тази традиционна памет е селското население. В днешно време, обаче това население не само у нас, но и в развитите страни се стопи до няколко процента и вече загуби своя патриархален облик. Този социален строй, който е съхранявал традиционния бит, култура и история на нацията векове наред в края на XX в. на практика изчезва. Това означава, че основни носители на социално-значимата информация, съдържаща се в натрупания многовековен опит на поколения преди нас, на традиционния бит и култура през XXI в., остават документалните източници. Те се явяват необходимата база, върху която най-успешно може да се възстанови държавната и културната история на всеки един народ.

КРАЙ

Статията е прочетена 202 пъти
Назад към брой 133Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017