Трето есе от поредицата МАСИ И ВЛАСТ на Елиас КАНЕТИ
Най-важният процес,който протича вътре в масата, е разтоварването. Без него масата всъщност не съществува, само разтоварването я прави действителна. Това е мигът, в който всички, които й принадлежат, са се освободили от своите различия и се чувстват равни.
Сред тези различия трябва да се обърне внимание преди всичко на онези, които са наложени отвън: различията в общественото положение, в съсловието и имотното състояние. Като индивиди хората винаги съзнават тези различия. Те много ги обременяват, настойчиво ги разделят един от друг. Човекът заема определено, сигурно място и се обръща към всекиго, който се приближава до него, с въздействаща пледоария. Изразителен и развълнуван, той стои там като мелница сред огромна равнина, до следващата мелница няма нищо. Целият живот, който той познава, се състои от дистанции - жилището, в което заключва себе си и своето имущество, постът, който заема, общественото положение, към което се стреми – всичко това съществува, за да създава разстояния, да ги утвърждава и увеличава. Отнета е свободата на всяко приближаване на един към друг. Душевните вълнения от едната и другата страна пресъхват като пясъци в пустиня. Никой не бива да е наблизо, никой не може да стои толкова високо, колкото другия. Твърдо установените йерархии във всяка област на живота не позволяват никому да се допре до по-висшестоящите или да се принизи до по-нисшите другояче освен привидно. В различните общества тези дистанции са балансирани помежду си по различен начин. В някои ударението се поставя върху различията в произхода, а в други върху професията или имотното състояние.
Тук не става дума за характеризиране на този йерархичен ред. Същественото е, че той съществува навсякъде, че се е загнездил в съзнанието на хората и че решаващо определя поведението им спрямо другите. Удовлетворението от по-високото положение в йерархичната стълба не обезщетява за изгубената свобода на движение. Дистанциите сковават човека и той залинява. Той е погълнат от гнева си към това бреме и тъпче на едно място. Забравя, че сам си го е наложил, и копнее да се освободи. Но как би могъл да се освободи сам? Каквото и да предприема в тази насока, дори да е още по-решителен, той се намира сред други, които осуетяват усилията му. Докато те държат на дистанциите помежду си, той не се приближава до тях.
Само заедно хората могат да се освободят от дистанциите. Тъкмо това става в масата. При разтоварването се отхвърля разделението и всички се чувстват равни в сгъстеността на масата - между тях няма празно място, тялото се притиска до тяло и всеки е толкова близо до другия, колкото и до самия себе си. Това донася огромно облекчение.
Заради този благодатен миг, в който никой не е повече от другия, нито по-добър от него, хората се превръщат в маса.
Но мигът на разтоварването, толкова жадуван и толкова щастлив, крие особена опасност. Той страда от една основна илюзия - изведнъж почувствали се равни, хората в същност не са станали действително и завинаги равни. Всеки от тях се завръща в своето отделно жилище, ляга да спи в своето легло. Запазва собствеността си, не се отказва от репутацията си. Не се отрича от своите близки. Не напуска семейството си. Само при сериозен прелом в своите убеждения хората излизат от релсите на старите си връзки и встъпват в нови. Такъв съюз, които поради своето естество може да приема само ограничен брой членове и трябва чрез сурови правила да осигурява трайността си, обозначавам като ядро на масата. По-нататък обстойно ще говорим за неговата функция.
Самата маса обаче се разпада. Тя чувства, че ще се разпадне. Страхува се от разпадането. Може да продължи да съществува само ако процесът на разтоварването продължи с нови хора, които се присъединяват към нея. Само нарастването пречи на всеки от нейните членове да се върне обратно под своето лично бреме.
Подготвил: Цветан АНДРЕЕВ