Най-благодатното време за навлизане в “работилницата на духа и на природата”
Еволюцията на нашата Слънчева система винаги се е движила най-вече от активността на небесното ни светило. Слънцето е основният носител на РАМ - една от основните елементални енергии и субстанция на огъня, ръководена от саламандрите. Не случайно, пророкът на арийците, първожрец на друидите и вожд на Арийската раса се казва РАМА. Както и съвсем не е случайно, че Българският циклов календар е свързан с еволюцията на Слънцето.
Човешката еволюция също е в пряка зависимост със слънчевите цикли. Тъй като Бог е Светлина и Истина, а ние сме нейното отражение, същността ни също има огнена природа и тя пряко кореспондира с Главния Източник, с Извора на Светлината. Затова е много важно да познаваме своя произход и да се научим съзнателно да влияем върху интензивността и дефицита на Светлината. Да си изграждаме чрез “тока” на свещеното познание правилните психически настройки, които имат огнена същност. И да разберем най-после, че идващия към нас светлинно-информационен поток най-много се затруднява от консервативните отношения, недоверието, насмешката, от липсата на приемане и доверие в Божиите намерения, които ръководят света. За да можем да превърнем вложения в нас Божий образ в Негово Подобие – тоест, отражението в реално проявление, защото сме сътворени по образ и подобие на изначалния Творец и притежаваме всички основни качества на този Източник, породил всичко. За да се постигне сътрудничество, хармония между светлите енергии, да настъпи така нужното ни просветление. Да няма разложение и прегради пред възприятията ни.
Въпреки че сега слънчевата активност спада, се наблюдават доста драстични климатични промени. Тези дни те бяха наречени „жестока аномалия” от климатолога доц. Георги Рачев.
На 18 юни в София, в резултат от циклона „Кончита”, термометрите се вдигнаха до едва 15 градуса, студено беше в цялата страна, при това с проливни дъждове. Заснеха смерч край Казанлък. Буря с градушка наводни София, спря трамваи. На много места имаше жълт код за силен вятър. И отново се стигна до 30 градуса.
Слънчевата активност, изразяваща се с промените в количеството излъчена енергия от Слънцето, се проявява в различни циклични периоди, от които най-добре е изучен 11-годишният цикъл на слънчевите петна. Сега, освен със слабата си активност, Слънцето се отличава и с аномалии в промените на полярността на магнитните си полюси. Обикновено северният и южният магнитен полюс едновременно сменят полярността си на всеки средно 11 години и това съответства на продължителността на слънчевия цикъл. В рамките на този процес магнитните полета значително отслабват и се появяват отново, когато полярността се е „преобърнала“.
Някои учени, изследващи тези процеси, смятат, че най-вероятният сценарий за поведението на слънчевата активност през 21 век е настъпването на свръхвекови минимум който би довел до логичната последица от застудяване, понеже слънчевата активност в текущия 24-ти слънчев цикъл вече е достигнала своя максимум и започва да отслабва. Това означава, че сегашният слънчев цикъл е станал един от най-ниските за цялата история на наблюдения и близък до рекордния минимум на Далтон, казва Сергей Богачев от Лабораторията за рентгенова астрономия на Слънцето към Физическия институт „Лебедев”. Има и мнение, че слънчевата активност през следващите 20-30 години може рязко да се снижи, а следващият, 25-и слънчев цикъл да бъде значително по-слаб или дори да бъде пропуснат. Но учените не са единни в това, дали ще настъпи глобално затопляне или глобално захладяване. Няма единно мнение и дали настоящата слънчева депресия има шанс да излезе от надвисналия минимум. Но ако се окаже, че Слънцето преминава през един от най-ниските си цикли, които са съпровождани с резки промени на климата на Земята, можем да очакваме още по-драстични промени и в еволюцията на планетата, на живота.
Но каквото и да стане, едно е сигурно, че днешното време на кардинални промени е време на големи енергийни колебания, които ще доведат до изпълнението на Божествения план.
Такива енергийни колебания, оприличени с т.н. Танц на Слънцето, се случват доста изразително в деня на лятното слънцестоене /21 юни/ и последващия го Еньовден /24 юни/.
Като един мистичен и култов връх на възлизане към Бога, Еньовден /24 юни/ стои в българската традиция редом с Коледа, Великден, Гергьовден, тъй като е най-високата точка на жаждата за светлина. От този най-светъл и чародеен момент, който е и най-дългият ден и най-късата нощ, разделящ годината на две равни части, започва упадъкът на слънчевата сила. Затова, не случайно, древните ни предци са му засвидетелствали особена почит, тъй като Слънцето за тях е било синоним на живота. Това е било почит към живота, възкръсването, топлината, огъня, към лечебната му и окултна сила и оплодотворяващата му, пречистваща и магическа мощ.
Не случайно Еньовден е и денят на родения само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. На родения на този слънчев връх било отредено да предизвестява идването на Исус. А на деня, на който се е родил – да се превърне в един Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори.
Нашите предци траките са имали тази способност за управление на безсмъртния човешки дух, която е била особено силна в т.н. от тях “свещено време”, когато божеството периодически се презарежда с енергия. Именно тогава по-лесно се преодоляват веществено-енергийните проявления на биологичните процеси и има много повече начини за навлизане в абстрактното, безкрайното, за навлизане в дълбочините на съзнанието.А най-благодатното време за навлизане в “работилницата на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима Мунди са дните на пролетното равноденствие, на лятното слънцестоене и най близкия до него Еньовден, най-магичния и любовен ден. Чрез познанието си за тези дни нашите предци са ни завещали, че всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с ръзцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с оплоденото въображение. Че тази възбуждаща енергия на силовите полета се казва баланс-хармония. Че е съвсем естествено преди нея да се премине през различните полюси и колебания. Дори и през вратата на смъртта, за да се отиде във вечността.